Да видиш родната земя,
в априлско време,в лятна мараня.
С простор от разногласна птича песен,
с идващата речна прохлада.

С Великденски свещи по мрак,
с куп новиникъде и как.
От разказ на случайно срещнат
и от топлите статии на пресата.

В съня си да дочуеш ти,
как пеят "първите петли",
и удивен да забележиш,
че светят "звук и светлина".

че има твоят град любим,
дъх на пране и сладък дим.
На хляб и люлякова свежест,
на рози и теменужки сини.

Да видиш своя роден кът,
когато в есента летят листата-
червена светлина
в пътеката неизбродима.

Поле от мраморна слана,
покриват в мъдра тишина.
И ти разбираш идва зима
и живееш с надежда,
че на пролет пак ще те има.