Защо ми става толкоз топло,
дали от слънцето на юлски ден
или от взорите дълбоки
на хубавия мъж срещу мен?

Ах, да вината е в него,
който седна срещу мен.
Изляла съм в чинийката кафето,
когато гледах възхитена!

Пленена от блясъка на сините очи,
забравила и за нектара.
В тортата и виличката ми стърчи,
отнесла ме мечтата към олтара.